Oт Деница Д. Димитрова | Качено на 21.10.2022

719

Едни от най-често срещаните проблеми, с които идват клиентите в кабинета ми са неспособност за преживяване на раздяла. След сравнително кратка връзка единият иска да сложи край на връзката, а другият отчаяно се бори да продължат. Ясно е, че този, който слага края е наясно какво иска, но за другия още има смисъл да продължат. В процеса на разговора се оказва, че и той не харесва много неща у бившия си партньор/ка, но са имали толкова красиви и силни моменти, че иска да ги преживява отново и отново.

Древните гърци са използвали две думи, с които разграничавали две коренно различни преживявания, наречени любов. Eros и Agape.

Първата означава страстна любов, а втората характеризира трайната обвързаност между двама души със силна привързаност, топла и дълбока обич, но без страст. Няма как да намерим и двата вида любов в една и съща връзка, в един и същи момент и с един и същи човек. Всяка от тези видове любов има своята красота, ценности и искреност, но и е лишена от нещо ценно, което другият вид любов само може да предложи.

Eros

Страстната любов, е всепоглъщащ, отчаян копнеж на възлюбения, който е възприеман като различен, тайнствен, неуловим. Дълбочината на любовта се измерва със силата на обсебването от любимия човек. Тук има обсебване. Човек спира да върши неща, които преди са му били интересни. Основната му енергия се съсредоточава върху спомените от минали срещи или представата за бъдещи. Често тази любов е съпроводена от пречки, които носят страдания. Друга мярка за дълбочината на тази любов е готовността да се изтърпяват мъки и трудности в нейно име. Тук има възбуда, екстаз, вълнение, копнеж, тревога, напрежение и тайнственост.

Agape

Истинската любов, е нежно приятелство, в което и двамата са поели и споделят своята отговорност. Тук има единодушие по основните ценности, интереси и стремежи и добросърдечно провявяване на търпимост към индивидуалните различия. Дълбочината на любовта се измерва с взаимното доверие и уважение един към друг. Взаимоотношенията им позволяват пълна свобода на изява на всеки и реализация в обществото. Радостта е основният мотив на общите им преживявания. Всеки възприема другия като най-скъп и обичан приятел. Тук всеки е готов да спомогне за развитието на връзката и задълбочаване на интимността. Тази любов е спокойна, сигурна, преданна, удобна...

Какво е страст?

В буквалния смисъл думата страст означава страдание и често става така, че колкото по-голямо е страданието, толкова по-силна е страстта. В страстната любов трябва да има вечна битка, преодоляване на препятствия, ненаситен копнеж, който не може да бъде задоволен. Ето защо, когато в страстната любов настъпи скокойствие, липсват страдания, тя изчезва. Човек осъзнава, че вече не е влюбен.

За съжаление много хора мислят, че страстта ще доведе до пълнота и удовлетворяване на любовта. И достатъчно силната страст ще доведе до една дълготрайна връзка. Всички провалени връзки, възникнали на основата на силна страст, потвърждават неверността на подобно схващане. Стабилните отношения не се градят на страдание, тревога и неудовлетворение.

Хорхе Букай много точно го е казал:

„Да се влюбиш не е същото като да обичаш."

Страстта е сила, интензивност, нещо, което те докосва дълбоко. Когато си влюбен се чувстваш невероятно и си убеден, че човекът срещу теб и това, което си търсил цял живот. След време го опознаваш и започваш да го обвиняваш, че не е това, което ти си си представял. Дори го обвиняваш, че те е заблудил. Обвиняваш го, защото не отговаря на това, за което си мечтал. Често тук казваме „Ти не беше такъв/а в началото. Променил/а си се!“ Когато влюбването, тази страст преминава виждаме партньора си такъв, какъвто е.
А любовта е радостта от това да познаваш другия.

„Аз съм щастлив, че те познавам. Важно ми е да си добре, да си щастлив/а.“

Любовта не звучи като нещо голямо и велико, обаче е!

Източници: „Жените, които обичат твърде много“ – Робин Норууд и лекцията на Хорхе Букай през 2010 г. в София