Oт Любослав Любенов | Качено на 23.6.2023

Любовта е една от най-силните емоции, които изпитваме през живота си. Възможността да разтворим сърцето си за другия, да се потопим в любовта и да й се отдадем напълно, неслучайно е основна цел в живота на повечето хора.

Но възможно ли е зад външната маска на любовта да се крие друго?

Често общувам с клиенти, които вместо любов изпитват по-скоро нужда от партньора си. При някои тази нужда е толкова силно изразена, че в нея всъщност няма нито един признак за любов, но има много признаци за страх, обсебеност, несигурност и нужда.

Какво се случва, когато преживяваме любовта заедно с огромно количество несигурност в себе си?

Така рискуваме да станем зависими към партньора си, което е голям риск за връзката, защото така тя се обездвижва. Това всъщност не е любов, а по-скоро бягство от самотата или стремеж да използваме другия за да запълним липсите си.

Как да разберем дали сме емоционално зависими?

Страхувате се, че ще изгубите партньора си

Хората с този страх изпитват константна тревога, че партньорът им може да ги зареже. Нормално е всеки да изпита лек дискомфорт от тази мисъл, но страхът е съвсем друга категория. Трябва да приемем, че не притежаваме партньора си – ние сме го избрали, също както той е избрал нас.

Когато подозирам, че клиент изпитва повече зависимост, отколкото любов към партньора си, го питам - Какво ще направиш, ако знаеш, че партньорът ти ще бъде по-щастлив с някой друг?

Зависимият се ужасява от тази мисъл и в никакъв случай не би пуснал партньора си. От друга страна този, който обича партньора – макар и с нежелание, е готов да освободи партньора си, за да може той да бъде по-щастлив другаде. Всъщност ако се замислим, това представлява истинската любов.

Ако сте емоционално зависими, страхът, че можете да изгубите партньора ще доминира поведението ви, реакциите ви, живота ви и ви пречи да се радвате на връзката ви.

Чувствате празнота, когато не сте заедно

Факт е, че влюбеният желае да прекарва колкото се може повече време с партньора си. Но ако когато го няма за няколко часа, започвате да изпадате в паника, тревога и празнота в себе си – това е знак, че сте позволили да станете зависими от другия.

Дали това чувство не е просто напомняне за момент от ранно детство, в което сте се почувствали изоставени? След малко ще разберете защо задавам този въпрос.

През повечето време е нормално да си говорите ентусиазирано на различни теми. От време на време е нормално и да си мълчите и всеки да си прави нещо, което му харесва. Ако във втория случай започвате да се притеснявате дали има проблем, дали ви отхвърля или ви се сърди – вероятно сте емоционално зависими от партньора си.

Представете си една ваза с цветя, която е направена така, че да стои изправена САМО когато е подпряна на друга ваза. Това добре проектирана ваза ли е?

И вие не сте проектирани така, че да стоите изправени само когато се подпирате на някой друг. Важно е партньорите да имат лично пространство и собствени хобита и дейности, които да практикуват отделно един от друг. Това е признак за здравословна връзка и не трябва да ви притеснява.

Ревнувате и контролирате партньора си

Ревността е първичен инстинкт на всяко човешко същество, и в здравословни количества може да бъде дори сладка. Когато става дума за огромно количество ревност, която непрекъснато предизвиква конфликти и проблеми в отношенията ни, говорим за дълбока вътрешна несигурност и емоционална зависимост.

В стремежа да избягаме от това чувство, се опитваме да направим партньора си малко по-предвидим, т.е. ще искаме имаме повече яснота – какво, къде и как действа той. Почваме да проверяваме социалните мрежи, сторита, питаме общи приятели, но не си даваме сметка, че това е навлизане в личното пространсто на партньора ни. Естествено, правим всичко напълно несъзнателно.

Работата е там, че ако другият човек се съобразява с такова поведение, тогава връзката за него ще стане токсична. Ако не се поправи, е въпрос на време да бъде прекратена. Тук вече зависи и от неговите вътрешни емоционални товари.

Ако човек изпитва пълноценна обич към себе си, още в началото ще забележи контролиращото поведение и ще го постави под въпрос. Ако това поведение продължава – този партньор просто ще напусне връзката. От друга страна, ако някой се съгласи да бъде с контролиращ партньор, то той вероятно има някакво отражение на сходен проблем в себе си, но това е друга тема.

Дали наистина я/го задушавам?

Най-лесният начин да разберете дали сте зависими към партньора си, е като го попитате дали не го задушавате. Ако да – тогава е редно да обсъдите какво може да промените, за да не карате партньора да се чувства по такъв начин. В някои случаи на задушаване, партньорът може да премълчава това, защото не иска да ви нарани, но това ще има последствия по-нататък. Затова е важно да се говори.

Хората, които носят травма от изоставяне са най-склонни да бъдат емоционално зависими от партньора си. Тази травма се пробужда в ранните години в резултат от липса на родителя от противоположния пол. Имайте предвид, че далеч не е нужно този родител да ви е изоставил. Обикновен пример за пробуждане на тази травма е ако се е наложило родителите ви да ви закарат в болница когато сте били дете, и не са могли да останат с вас през цялото време. В такава ситуация у детето се пробужда травмата от изоставяне и то започва да живее с нея, въпреки, че родителите му далеч не са го изоставили.

Ако осъзнаем, че сме станали твърде зависими от партньора си, можем да променим това, като насочим вниманието си към себе си и собствените си нужди. Никой друг, освен нас, не може да бъде отговорен за нашето щастие, защото то идва отвътре. Замислете се от какво имате нужда и как можете да се погрижите за себе си, за да се чувствате по-комфортно в кожата си и в живота? Емоционална стабилност е основата на здравословните взаимоотношения. Затова е редно да се погрижим за нея, преди изобщо да влизаме във връзки.