Oт Любослав Любенов | Качено на 16.6.2022

Pexels / Unsplash

Ревността е често срещано явление в междуполовите взаимоотношения. В повечето случаи не представлява проблем. Когато обаче е по-силно изразена, това може да доведе до редица затруднения в любовните връзки.

Казват, че когато ревнуваш, това е доказателство, че обичаш. Някои хора активно подрепят тази теза. Аз, като сексолог, работещ в сферата на взаимоотношенията, смятам, че ревността е точно обратното на обичта, защото това, което стои зад нея, е страх и желание за контрол.

Когато ревнуваме, се страхуваме да не откраднат нашия партньор. Тогава в нас се отключва инстинкта ни за собственост. Самото пораждане на този инстинкт, се дължи на страха от загубата на тази собственост, или в случая - на партньора ни.

Този страх ще ни подтикне да вземем контрол над ситуацията и тотално да премахнем възможността да ни отнемат половинката. В реалността това може да се прояви чрез агресия - да заплашим, нападнем или отпратим обекта, който навлиза в територията ни, или да отдалечим партньора си от проблемния обект.

Какво всъщност разкрива ревността за нас?

Ревнувайки в ситуации, които далеч не застрашават връзката, отразява някаква вътрешна слабост у нас. Когато човек ревнува, изкарва на показ своята несигурност или неспособност да се справи със ситуацията.

Неслучайно ревността се наблюдава по-често при хора, които имат слабо самочувствие или нездравословна самооценка, макар това да не изключва наличието й у здрави и стабилни хора. Силната ревност може да се дължи и на детска травма.

Ако в резултат от ревността, забраним на половинката си, да излиза или да контакува с някого - то това показва нашата невъзможност да се справим с това негативно чувство. Не трябва да забравяме, че половинката ни, не е наша собственост. Решението й да бъде с нас, си е лично нейно, и не трябва да я караме да го прави насила.

Всяко действие, с което ограничаваме свободата на нашия възлюбен, е индикатор за нездравословна връзка.

Как да се справим с ревността?

Справянето с ревността е на практика невъзможно. Все едно да направиш така, че повече никога да не се страхуваш, а страхът може да носи и много позитиви - като да те държи далеч от ръба на висока сграда.

Ключът към справянето с ревността се крие в това да я приемеш и да не й позволяваш да консумира ума ти. Как?

Представи си следната ситуация:

Намираш се в нощен клуб с компания и приятелката си. Отиваш до тоалетна. След като се връщаш забелязваш, че пред нея е застанал един по-едър и добре изглеждащ мъж, който се опитва да я сваля. Как ще реагираш?

Помисли си добре, преди да продължиш да четеш.

Ако твоето решение, е да отидеш и да разкараш този мъж от приятелката си, разкриваш, че се чувстваш застрашен и показваш, че той е достатъчно добър, за да бъде на твое място. С такова действие, ще накараш приятелката си допълнително да се фокусира над него, тъй като сам потвърждаваш, че този мъж е достоен да те замени. Така ти неволно увеличаваш интереса й към него, дори тя изобщо да не го е харесала.

В нейното подсъзнание:
"Щом приятелят ми ревнува толкова от него, значи все пак има нещо у този мъж. Трябва да разбера повече за него".

Какво трябваше да направиш?
Не мислиш ли, че е по-добре просто да се подпреш на бара докато с интерес наблюдаваш разговора им?
Когато приключат разговора, отиваш и казваш на приятелката си:
"Този беше много готин, що го отряза?" - със закачлив тон.
Тя ще отвърне с нещо като - "Ами ти си по-готин".
Накрая завършваш с - "Не мога да те оспоря :P "

Виж колко е приятно и лесно!

Ако отвърнеш по този начин, ще я привлечеш към себе си, защото потвърждаваш, че другия не може да се мери с теб. Прости излъчваш много зряла човешка стойност. Затова не се учудвай, ако след това тя цяла вечер ти се натиска. Това е съвсем очаквано.

Сам виждаш резултата от устояването на ревността. Опитай, ще ти хареса!

Все пак, ако някога хванеш приятелката си да обменя контакт с някой сваляч, то това не е твоята партньорка. Намери си истинска партньорка.