Oт Любослав Любенов | Качено на 09.7.2022

700

Често наблюдавам едни и същи модели и динамики, които се отразяват неблагоприятно над състоянието на връзките. Проявата на тези модели, моментално затруднява пълноценното функциониране на връзката, и отдалечава партньора от нас на емоционално ниво. Ако възникне такъв проблем и не бъде поправен навреме, то раздялата е не само неизбежна, но и наложителна.

1. Контролиращо поведение.

Повечето хора влизат във връзка с дълбок страх от отхвърляне и този страх мотивира различни форми на контролиращо поведение. Желанието за контрол идва от страх, че можем да бъдем нападнати или наранени, и тъй като съзнанието се опитва да предотврати тези нежелани явления, ни кара да установим пълен контрол над ситуацията или връзката.

"Този който контролира абсолютно всички войски, е неуязвим, защото няма няма войска, която да му се опълчи."

Контролиращото поведение се разделя на две основни категории: явен и прикрит контрол. Явният контрол се проявява в най-различни форми, като - обвиняване, гняв, ярост, насилие, осъждане, критика и присмех.

Прикритият контрол включва оттегляне, защита, лъжа и отричане. Тези неща се правят в опит да се придобие контрол над ситуацията поради вътрешна несигурност.

Такива поведения създават емоционална дистанция, която в даден момент ще доведе до отхвърляне.

2. Съпротива

Много хора влизат във връзка със страх да не загубят себе си в процеса. Това се дължи на негативни преживявания от предишна връзка. В момента, в който усетят, че партньорът им иска контрол над тях, те се съпротивляват и се оттеглят. Получава се така, че единият партньор иска контрол, а другият се съпротивлява, което ОТНОВО е опит да имаш контрол над това да не бъдеш контролиран. По този начин връзката се обездвижва. Партньорите в такава връзка се чувстват разочаровани, застояли и негодуващи.

3. Нужда

Много хора влизат във връзка, вярвайки, че партньора им е длъжен да ги допълва и да носи щастието им на раменете си. Тук е редно да подчерая, че възлюбеният НЕ е терапевт и не трябва да бъде превръщан в такъв. Той не е длъжен да избавя никого от самота, нито да кара някого да се чувства по-пълноценен и способен.

Когато хората не са се научили да поемат отговорност за собствените си чувства и щастие, и нямат добра самооценка, те принуждават партньора си да компенсира неспособността им да обичат себе си. Ние сами сме отговорни за нашето щастие. Престъпление е да го сложим на чужди рамене и да задължим някой друг да ни прави щастливи.

Не забравяйте, че партньорът ни, е комплимент към нашия живот, а не самият ни живот.

4. Стрес и зависимости

Повечето хора, които чувстват празнота, я запълват със зависимости. Алкохол, сладко, цигари, завишено харчене на пари, обемно количество приемана храна, са основните заподозрени тук, понякога се стига и до по-сериозни субстанции. Въпреки че никой не планира да стане зависим (в която и да е област), това може да се случи. Това обикновено създава нездравословна среда. Ако има стрес във връзката, това непременно ще избие под някаква форма.

5. Гледаш в чинията на партньора

Когато половинката ни допусне грешка, ще я забележим веднага, но какво става с нашите грешки? Ще се учудите как нашите собствени грешки, често остават извън нашия обсег на разбиране. Когато партньорът действа или отговаря по нежелан от нас, начин, е редно да се замислим дали все пак и ние нямаме вина. Умението да се поставим в чуждите обувки и да погледнем нещата през отсрешната гледна точка, облекчава цялостното общуване,

Не забравяйте, че не може да промените никого. Не е ваша работа да поправяте и превъзпитавате партньора си. Можете да промените само себе си.