Настоящият инструмент е изграден върху реални данни от психологически и социологически проучвания, които изследват възприятието за физическа привлекателност при мъже и жени. Калкулаторът не измерва „стойност“ или „красота“, а изчислява вероятност за възприемане като физически привлекателен партньор в контекста на реални статистически модели.

1. Въведените данни

Потребителят въвежда четири основни параметъра:

• Пол – определя кой модел на оценка се използва (по ръст или по тегло);
• Ръст – използва се както за мъжете, така и за изчисляване на индекса BMI при жените;
• Тегло – необходимо за изчисление на BMI (Body Mass Index);
• Селективност – субективен показател за това колко придирчив е човек. Той отговаря на въпроса „Колко от 20 човека от противоположния пол бих харесал?“. Изборът е от 1 до 8, като стойност 8 означава, че човек би изпитал привличане към 40% от срещнатите представители на противоположния пол.

2. Как се изчислява привлекателността

🧍 За мъжете:

При мъжете основният фактор е ръстът. Изчисленията са базирани на научни модели за женските предпочитания по отношение на височината на партньора. В България средният ръст на мъжете е около 174 см, а идеалният диапазон, според проучвания и реални наблюдения, е между 177 и 182 см.

Вероятността един мъж да бъде възприет като привлекателен от дадена жена се изчислява според това колко близо е неговият ръст до този диапазон. С увеличаване или намаляване от средното, процентът постепенно спада, като под 167 см или над 185 см вероятността за избор намалява значително.

В кода този шанс се изразява чрез променливата FINAL_HEIGHT_LONG_PERCENT – това е приблизителният процент от жените, които биха изпитали първоначално физическо привличане към мъжа на база само на ръста му.

👩 За жените:

При жените основният физически показател е теглото, представено чрез индекса на телесна маса (BMI), който се изчислява по формулата:

BMI = тегло (в кг) / (ръст в метри)²

Най-висока привлекателност (според повечето международни изследвания и адаптация за българската популация) се наблюдава при BMI между 19 и 21. Под 18.5 телосложението се възприема като прекалено слабо, а над 25 – като по-пълно или извън оптималния диапазон.

На база на BMI се изчисляват две стойности – shortTerm (краткосрочна привлекателност) и longTerm (дългосрочна привлекателност), които показват каква част от мъжете биха избрали жената в различни контексти. Средната стойност между тях формира FINAL_WEIGHT_PERCENT – реалният шанс да бъде възприета като физически привлекателна от мъжете.

3. Как се определя вероятността за взаимно привличане

След като калкулаторът изчисли какъв процент от противоположния пол би намерил потребителя за привлекателен, този процент се сравнява със степента на лична селективност (т.е. какъв процент от хората той самият би харесал).

Така се получава реалната вероятност за взаимност – шансът двама души да се харесат един друг:

Взаимна вероятност = (вероятност да бъдете харесан) × (вероятност Вие да харесате)

Например, ако 15% от жените намират даден мъж за привлекателен, а той самият харесва 25% от жените, шансът за взаимно привличане при всеки контакт е:

0.15 × 0.25 = 0.0375 → 3.75% вероятност

Този процент се използва за да се изчисли средно колко хора трябва да срещне човек, за да има реален шанс за поне едно съвпадение:

Брой нужни хора = 1 / (вероятност за взаимност)

В горния пример: 1 / 0.0375 ≈ 27 души. Тоест, средно на всеки 27 срещнати представители от противоположния пол, вероятността за взаимно привличане е около 1.

4. Как да се интерпретира резултатът

• Процентите (напр. 23–33%) показват вероятността да бъдете харесан от хората от противоположния пол на база на физическите Ви параметри.
• Числото „1 на всеки N“ показва колко човека трябва да срещнете, за да имате реалистичен шанс за едно взаимно привличане.
• Селективността отразява колко придирчиви сте – колкото повече хора Ви харесват, но Вие харесвате по-малко, толкова по-нисък е шансът за съвпадение.

5. Източници и научна основа

Моделите са базирани на адаптирани данни от следните изследвания:

• Stulp et al. (2013) – Height preferences in mate choice (Frontiers in Psychology)
• Tovée et al. (2016) – Body mass index and physical attractiveness across cultures (PLoS One)
• Hitsch et al. (2005) – What Makes You Click? — Mate Preferences in Online Dating
• Демографски и антропометрични данни за България – Национален статистически институт

6. Важно уточнение

Този калкулатор не определя индивидуална стойност, а използва статистическа логика за вероятностни изчисления. Физическите параметри са само една част от комплексните фактори, които влияят на привлекателността – личност, комуникация, увереност и културен контекст често имат далеч по-силно въздействие върху реалното привличане.

• 1. The Role of Height and Body Mass in Human Mate Preferences and Choices Stulp, D., Buunk, A. P., Verhulst, S., & Pollet, T. V. (2013). PLoS ONE, 8(12): e85021. Изследва връзката между височината, BMI и предпочитанията при избора на партньор; основен източник за кривите на привлекателност.
• 2. Romantic Partners’ Weight Status and Weight Concerns: An Examination Using the Actor–Partner Interdependence Model Markey, C. N., & Markey, P. M. (2010). Journal of Health Psychology. Анализира влиянието на теглото и възприятието за собственото тяло върху динамиката в двойките.
• 3. Perceived Weight and Attractiveness in Online Dating: The Role of Body Mass Index Pew Internet & American Life Project, 2005. Данни от реално онлайн поведение – показва как теглото и височината влияят върху броя на получените съобщения и интерес.
• 4. Body Mass Index, Sexual Attractiveness, and Gender Differences: A Cross-Cultural Analysis Fan, J., Liu, F., Wu, J., & Dai, W. (2016). PLoS ONE, 11(5): e0156722. Детайлно изследване на връзката между BMI и възприеманата привлекателност при различни култури.
• 5. World Health Organization (WHO) Global Health Observatory – BMI Statistics by Country Данни за среден ръст и тегло по държави, използвани за адаптация към българския контекст.
• 6. National Statistical Institute of Bulgaria – Anthropometric and Health Data (2023) Официални статистически данни за среден ръст и тегло на българското население, използвани за нормализация на моделите.
• 7. Buss, D. M. (1989). Sex Differences in Human Mate Preferences: Evolutionary Hypotheses Tested in 37 Cultures. Behavioral and Brain Sciences, 12(1), 1–49. Класическо еволюционно изследване, потвърждаващо различията между половете при избор на партньор (височина, тегло, възраст).