Повечето ми клиенти ме търсят за да поправят връзките си. Други ме търсят за да разберат къде грешат в отношенията и как отблъскват партньорите си. Взаимоотношенията са една от най-сложните сфери в живота, а в училище не учим нищичко за тях. Това създава предпоставка за най-различни трудности в сферата на отношенията, като най-засегнати, разбира се, са отношенията с нашия любовен партньор.

В момент на криза във връзката е ключово да предприемем правилните действия за да възстановим хармонията и привличането между нас и партньора ни, но това обикновено е по-трудно отколкото изглежда.

Ще споделя за 16-те най-чести действия, които клиентите ми предприемат по време разпадащи се връзки си и как се отразява това на партньорите им. Ще споделя кои действия помагат за поправяне на връзките и кои само биха отблъснали партньора още повече. Имайте предвид, че разпадането на връзките се случва с уникални обстоятелства, които макар да си приличат много при различните двойки, си остават уникални. Без контекст, е трудно да се оцени как ще се отрази дадено събитие на отношенията. Затова ще добавя кратка предистория, която да е максимално универсална. Ето я и нея:

През последните 5 месеца връзката се влошава. Интимността все повече намалява. Наблюдавате, че партньорът ви през последните месеци се фокусира повече над други неща – приятели, ангажименти и други. Опитали сте да говорите с него но ви дава много смесени сигнали. С всеки следващ ден губите любимия си все повече, до момент, в който идеята за раздяла става все по-реална и страшна. Чувате нещо от сорта на:

• „Имам нужда да остана сам/сама“,
• „Мисля, че е по-добре да се разделим“,
• „Не знам дали искам да сме заедно“

или дори партньорът ви вече е скъсал с вас.

И за капак на всичко, виждате, че някои друг почва да се навърта около него.

Дали имате брак и деца не е от особено значение за ситуацията. Въпросът е – Какви действия ще предприемете за да поправите връзката си?

1. Ще вложа двойно повече във връзката

Тук говорим за момент, в който започваме да се доказваме на партньора. Почваме да му доказваме любовта си за да го накараме и той да се отвори към нас. Това, поради очевидни причини е лоша идея.

Когато партньорът се оттегля, инстинктът ни ще ни накара да вложим двойно повече усилия за да компенсираме неговата липса на усилия. Може да изглежда логично, но всъщност така само влошаваме положението. Има нещо, наречено – „закон за равновесието“. Той гласи, че двамата партньори трябва да бъдат равни. Ако нашият партньор се оттегли, трябва и и ние да го направим, защото в противен случай рискуваме да създадем ситуация, в която ние правим всичко, а партньорът нищо. И с нашите усилия ние само показваме на партньора, че сме съгласни с това негово отношение. Резултатът е, че той спира да ни цени, защото самите ние не ценим себе си. Затова той ще ни приеме за даденост и процесът по разпад на връзката само ще се засили.

2. Подаряване на цветя/подаръци

Често клиенти ми споделят, че когато са на прага на раздялата, почват да правят подаръци на партньора. Обикновено мъжете почват да подаряват цветя или да изпращат цветя до работното място на партньорките си. Други пък оставят цветя пред апартамента ѝ (ако не живеят заедно или жената наскоро се е преместила другаде).

Практиката показва, че не може да купите любовта! Това е отчаян ход и партньорът ви го знае. Не го правете. Не давайте любовта си толкова наготово, защото няма да бъде оценена. Така на практика вие поощрявате партньора си за това, че не знае дали ви обича достатъчно силно или не.

3. Оттегляне

Както разгледах преди малко, оттеглянето е правилно решение, но и нека все пак да вкарам повече контекст. Когато нещата не вървят добре във връзката, инстинктивно ще опитваме да ги поправим. Ще говорим с партньора и ще търсим решение. Ако това не помага и усещаме, че връзката не се подобрява когато правим стъпки към него, а по-скоро се влошава, то значи вървим в неправилната посока. Съответно трябва да сменим посоката и да се оттеглим. Оттеглянето се прави с цел самосъхранение. Логично е, че ако партньорът ни кара да се чувстваме сами във връзката, е нормално да спрем да се раздаваме за нея, за да се съхраним. Това ще впечатли партньора защото поставяме себе си на първо място.

4. Ще говоря с техните

Много клиенти го правят, особено мъжете. Обикновено се случва когато връзката пропада и жената поиска да се разделят. Тогава мъжът инстинктивно говори с родителите ѝ, като отчаян ход, за да ги накара да я вразумят. Това е изключително лоша идея. Още по-лошо е ако те наистина влязат в ролята на „спасители“ на връзката и почнат да притискат дъщеря си за това, че иска тази раздяла. Резултатът е, че мъжът излиза жалък а жената още повече го отхвърля, че дори ще отхвърли и родителите си, тъй като те не я подкрепят. Тя ще се почувства нападната, сякаш всеки омаловажава решението и чувствата ѝ. И дори и родителите ѝ да откажат да се намесят, дори жената само да разбере, че мъжът е опитал да говори с тях с подобна заявка, е достатъчно за да ѝ се изложи пред нея. Не го правете!

5. Говорите с най-добрия приятел на партньора

Тук важи същото. Ако ще говорите с приятел на партньора, за го накарате да вразуми партньора ви да остане с вас, няма да ви се размине. Не се шегувам. Не забравяйте, че говорите с най-добрия приятел на вашия партньор. Тази информация мигновено ще стигне до партньора ви и той ще ви санкционира, отново защото не уважавате неговите емоции. Вие се опитвате да го промените и не приемате чувствата му.

Ако все пак се засечете и говорите нещо с приятел на партньора ви, или общ приятел, кажете нещо хубаво. Например:
– „Връзката не върви и правилното решение е да се разделим“ – това вече звучи много по-зряло.

След това, общият приятел ще сподели на половинката ви и тя ще бъде впечатлена, защото уважавате решението ѝ. Това представлява истинската любов – да уважите решението на партньора, защото той сам е отговорен за собственото си щастие. Ако искате да промените това решение, действате егоистично и омаловажате партньора, тъй като налагате ВИЕ какво трябва да става, без да се съобразите, че за връзка са нужни двама, които да вземат това решение взаимно.

6. Заедно при семеен терапевт

Ако отидете заедно при семеен терапевт, отново за да накарате партньора си да остане с вас, то не използвате терапевта правилно. Като резултат ще получите точно обратното.

Замислете се...

Така отново притискате партньора си да бъде с вас. Затова той вероятно ще откаже да дойде с вас при терапевта. Но дори и все пак да дойде, ще саботира нещата защото долавя, че го правите за да го „вразумява“ някой друг от позицията на авторитет.

Когато при мен дойде такава двойка, аз още от самото начало подчертавам, че моята задача не е – да ги карам да останат заедно. Моята работа е да им помогна да вземат най-добрите решения за тях. Защото почна ли да карам бягащия партньор да се върне, против волята си, аз само ще го изгоня още повече от връзката им. Затова ако ходите при неопитни терапевти, те буквално ще ви разделят. Така че ако искате да подобрите връзката си, работете САМ с психолог или терапевт, без да включвате партньора си, освен ако терапевта изрично не предложи такъв вариант.

7. Следите партньора по GPS и др.

Ако партньорът разбере, че го следите под някаква форма, това никак няма да му хареса. Идеята не е добра, защото потвърждавате, че сте фиксирани към него и го карате да се чувства задушен, а на него няма да му отнеме много за да разбере, че го наблюдавате.

А относно това с GPS-а... защо ви е?

Защо ви е по време на връзката с партньора да си споделяте GPS локация за да се виждате постоянно къде е другия? Много хора го правят и не разбирам какъв е смисъла. Може би за удобство в някаква степен? Стига глупости... Ако имате нужда да виждате къде е партньора постоянно, значи му нямате доверие. Или той на вас – в зависимост кой е предложил идеята.

Всеки си има лично пространство. Ако няма да имате доверие на партньора си, не го избирайте за партньор.

По време на раздяла или малко преди това, губещият връзката постоянно следи другия, зависимо дали през социални мрежи, общи приятели, познати и тн. И другият в даден момент долавя това и почва да ограничава достъпа до себе си. Може дори да ви блокира. Затова нека да не се стига дотам. Ако партньорът се отдръпва, запазете достойнството си и изключете сами тези онлайн функции. Скрийте достъпа до профилите си, заглушете партньора онлайн, така че да не ви излизат негови публикации и НЕ разпитвайте общи приятели за него. Така партньорът ще се чувства впечатлен от това, че вместо да го следите навсякъде, сте решили да му отнемете правото той да ви следи. Това може да ни направи отново интересни за партньора, особено ако допреди това сме допускали грешки и сме го преследвали и задушавали. Просто сега показваме, че не му дишаме на врата, което му дава приятно чувство на лекота и интерес към нас.

8. Предлагаме да си дадем почивка

Това е момент, в който вече ни е писнало да се чувстваме сами в отношенията. Вероятно вече сме опитали неколкократно да направим крачки към партньора и виждаме, че така само влошаваме нещата – това е признак, че вървим в погрешната посока.

Затова, от самоуважение, се налага да спрем да го гоним, като е много добра идея сами да предложим да си дадем почивка. Ей така, защото ако ще се чувстваме сами във връзката, по-добре да не бъдем в такава. Така че е логично да пожелаем да се оттеглим. Идеята е добра и има потенциал да стресне партньора и да го накара да спре да ни приема за даденост.

9. Да заминем заедно на почивка

Това няма нищо общо с почивката преди малко. Тук, в отчаян опит да изгладим отношенията, предлагаме да се сближим, като прекараме повече време заедно. Както предполагам сте разбрали, това не е добра идея, защото по този начин отново поощряваме партньора за това, че ни кара да се чувстваме сами във връзката.

Разбира се, има ситуации, в които да заминем заедно за няколко дни на почивка, ще помогне, но това е само ако отдалечаването между нас и партньора, е по-скоро ако сме го пренебрегнали или разочаровали по някакъв начин. В такъв случай подобна почивка ще изпълни партньора ни с любов и нещата ще се подобрят.

Но ако проблемът не е свързан с такова пренебрегване, ще видите много ясно, че такава почивка само ще навреди. И то ще го видите не по време на самата ваканция, а точно малко след като тя приключи. Тогава партньорът изведнъж ще има остра нужда да се отдалечи още повече, за да компенсира това, че сте прекарали твърде много време заедно. Това ясно показва, че почивката не е била добра идея.

10. Ще ѝ(му) държа сметка за това, че не ме иска

Тук говорим за сценарии, в който наблюдаваме партньорът ни да се отдръпва и инстинктивни почваме да му държим сметка за това. Такова поведение е напълно излишно и само ще навреди на връзката. Важно е да знаем, че партньорът не решава сам дали да се чувства привлечен към нас или не. Той не може да се насили да изпитва чувства. Така че не му дръжте сметка за такива неща.

11. Събираме багажа на партньора

Ако нещата са излезли извън контрол и партньорът вече ни е зарязал, да му върнем нещата е много добра идея. Той обаче вероятно ще опита да ни спре. От неговата перспектива – това да остави багаж у нас и да отложи взимането му за по-нататък, е много комфортно. Ако се замислим, той така получава достъп до нас, знаейки, че винаги може да направи крачка към нас, за да си вземе нещата. Това обаче е много лоша идея, защото така не липсваме истински на партньора. Съответно той няма да пожелае да се върне при нас.

Не му давайте тази привилегия! Може да ви звучи като добра идея – да се възползвате от това, че знаете, че в даден момент той ще ви потърси, но игнорирате факта, че той няма да ви търси защото ви иска обратно, а заради багажа. И именно заради това той нарочно ще откаже да си вземе нещата, за да удължи времето, през което да се чувства комфортно от този достъп, който има към нас.

От вас се изисква да му отнемете това право и да му върнете нещата, въпреки това, че той ще опита да забави/отложи процеса. Просто му е комфортно да ви държи наоколо докато плавно си минава през раздялата. Много по-достойно и секси е когато ние сами му отнемем тази опция. Тогава вече можем да го накараме да съжалява и съответно – да се почувства привлечен.

12. Молим партньора да останем заедно

Това е вариантът, в който казвате на партньора:
- „Защо? След всичко, което направихме и постигнахме заедно? Имаме толкова много спомени, семействата ни се обичат и тн.“

Така вие отказвате да пуснете партньора и да уважите решението му. Което всъщност доказва, че не го обичате толкова, колкото си мислите. Щом обичате някого, ще искате най-доброто за него, нали? Ако го молите да остане, показвате несигурността си и нуждата ви от него. А нуждаещият се човек не привлича никого. Едно е да обичате човек и да имате искрено желание да бъдете заедно. Съвсем друго е да се нуждаете от него и да не можете без него. Молейки го да остане, само му потвърждавате, че е взел правилно решение. Вие се държите егоистично и го искате до вас, без да ви пука какви са неговите желания. Това не е обич. Пък и не забравяйте, че това – какво изпитва партньорът ви към вас, не зависи от него, а от вас. Той не може да щракне с пръст и изведнъж да прояви чувства.

Той иска да си тръгне защото ви е приел за даденост и има нужда да калибрирате емоциите му, като му позволите да се опари от собствените си действия. Накарайте го да съжалява, като сте още по-щастливи без него.

Така че не го молете, а направо му помoгнете да си тръгне. Това е много по-привлекателно действие. И за тези от вас, които ще кажат, че така действаме егоистично – напротив. Егоизъм е това да го караме да бъде с нас, при положение, че не желае. А любов означава да му позволим той сам да ни избере, или да избере някой друг. Това си е негово решение. Когато го караме да избере нас, той ще избере всичко друго но не и нас. Така че никога не трябва да молим за любов.

13. Вменяваме вина на партньора

„Не те ли е срам!? Направих толкова много за теб. Ти ми обеща...“

Ако говорите така, най-вероятно имате травма от Предателство, защото точно предадените използват вината срещу партньора, за да повлияят на действията му.

Чрез тези думи вие се опитвате да вмените вина на партньора за това, че ви изоставя. Резултатът е, че никой човек не иска да се чувства виновен. Когато обвинявате, само са тласкате далеч от вас и още по-лошо е ако партньорът ви страда от травма от несправедливост. В такъв случай вие ще успеете да му вмените вина и той ще остане с вас, въпреки, че не желае. Просто не иска да ви разочарова. Но тази връзка се крепи буквално да изкуствено дишане. Сега партньорът ще направи връзката ви Ад, за да ви накара вие да я напуснете, за да не се чувства той виновен. Това е неговата травма – да мрази да наранява и разочарова хората. Затова сега, в опит той да избяга от мисълта да се чувства виновен за болката ви, ще остане с вас, но само телом, така връзката ще става все по-мъчителна. Той няма да прави нищо за вас и болката с всеки изминал ден ще ви измъчва повече. Ще му се гневите и ще страдате, докато мозъкът ви най-накрая оцени сегашната ситуация като по-болезнена от болката, която ще изпитате при евентуална раздяла. Когато мозъка ви приеме, че раздялата е по-безболезнена, тогава ще си тръгнете, но обикновено това няма да се случи веднага.

При някои хора този процес отнема месеци, че дори и години. Човек, който може да стои дълго време в токсична връзка, най-вероятно има травма от Изоставяне или Предателство, което често го кара да понася невероятна болка, само и само да избегне или отложи раздялата, тъй като тези травми са е точно свързана с раздяла.

Такава ситуация наричам „войната на травмите“ в книгата ми, защото и двамата партньори се борят с травмите си. Не вменявайте вина! Като не ви иска, нека си намери друг, и вие направете същото.

Статия: Как травмата от Предателство разпада отношенията ни

14. Отиваме пред тях за да говорим

Когато нещата излязат извън контрол е възможно да не издържим на напрежението и да пожелаем да се видим с партньора за да уточним всичко. В обикновения сценарии, човек директно пали колата и да отива да се види с партньора. Други спазват дистанция, но в даден момент не издържат и причакват партньора след работа. Такива действия обикновено се свързват със страх от раздяла, който се корени в травмата от Предателство. Тази травма кара човек да скъси дистанцията и напук на желанията на партньора си, го принуждава да говори с него. В този стремеж скъсяващият дистанцията показва несигурността си, с което отблъсква партньора.

Когато гоним някого, той бяга. А обикновено ако някой бяга от нас, това е защото го гоним. Не трябва да позволяваме на страха от раздялата да замъгли ума ни. В крайна сметка, ако някой не иска да бъде с нас, то ние така или иначе не бихме могли да бъдем щастливи с него. Форсирането на среща с партньора в такъв момент само ще влоши нещата.

15. Убеждаваме партньора да останем заедно

Обикновено тази динамика се развива когато партньорите имат деца. Случва се същото както когато молим партньора да остане. Не си даваме сметка, че това е загуба на време и неуважение към емоциите на партньора. Това не е обич. Въпреки това е възможно партньора да остане, но повярвайте ми, това не е защото ви обича, а по-скоро заради децата или защото към момента няма къде другаде да отиде.

За жалост в такъв момент, връзката на практика се изчерпва, защото партньорът остава с нас, без да има реално желание. Връзката ще се движи по инерция и любовта в нея ще се загуби тотално. Ако сте склонни да приемете такава връзка в живота си, трябва да бъдете честни със себе си и да помислите защо го правите. От какво се опитвате да избягате чрез поддържане на такава изкуствена връзка? Възможно ли е да бягате от самотата? Попълнете моя тест за травми за да опознаете страховете си.

16. Ще игнорирам проблема

Това ще доведе до раздяла. Няма какво особено да се каже по този въпрос, но не пречи да навляза в дълбочина.

Обикновено се случва при хората, които са засегнати от травма от Изоставяне или Унижение, които избират да си замълчат за проблема, с надеждата, че той ще се оправи. Те наблюдават как партньорът им се затваря емоционално за тях, но тъй като се страхуват, че ако отворят темата, ще го отдалечат още повече, решават да си замълчат с надеждата, че всичко ще отмине само. Така на практика, се водят от страха си от раздяла и не поставят на масата своите собствени нужди.

Резултатът е, че партньорът се чувства отблъснат от тях, защото много добре вижда, че те страдат, но и в страха си от това да влошат нещата, избират да си мълчат, създавайки ситуация, която има много компромисни елементи. Като цяло да бъдеш във връзка, в която не се чувстваш добре, е голям компромис със самия себе си. И така човек губи връзката си от неспособността му – да постави себе си на първо място и да изисква това, което заслужава.

Как да получа професионална помощ?

Ако връзката ви се разпада, най-доброто, което може да направите е да говорите със специалист психолог или сексолог, който приоритизира партньорските отношения. Ще се радвам да помогна. За консултация с мен, може да разберете повече тук.

Всякакви материали, които могат да ви обогатят с информация за всякакви кризи в отношенията са много полезни. Има много книги, които могат да ви помогнат да опознаете себе си и какви за вашите вътрешни травми и защити, които ви пречат да поставите себе си на първо място и да привлечете партньора си. В първата ми книга „Сексуално привличане“ давам ясни стъпки за възстановяване на връзка. А във втората ми книга „Страстна връзка“ разкривам как работи мозъка ни в отношенията с партньора и как да преодолеем любовните травми, които разрушават връзките ни.

Попълнете моите тестове за да опознаете себе си като партньор:

• Открий своята травма
• Моят стил на привързване
• Моят темперамент

Успех!