Нямаш акаунт? Регистрирай се
Въведи твоя имейл адрес и ще ти изпратя линк за възстановяване на паролата
#Щастлив живот
На интервю за работа в съседен град, Стоян се страхуваше да поиска сумата, която му беше нужда за да покрие квартирата, сметките и разходите за гориво. Той беше сметнал, че с под 1300 лв. ще му е изключително трудно да се справи. Когато му предложиха 1100 лв., не се опита да договори по-висока заплата, въпреки, че е нормално човек, сменящ града, заради работа, да изиска повече ресурс. Той се съгласи, знаейки, че ще гладува.
Петя беше влюбена в мъж, когото родителите ѝ не одобряваха. Тя се страхуваше да не ги ядоса, затова го криеше от тях. След половин година, те все още не можеха да излязат нормално. На мъжа идваше в повече и накрая се раздели с нея.
Страхът да не разочароваме или разстроим другите е реален. В старанието си да не обидим някого и да не създаваме конфликт, ние сме склонни да се съгласяваме с всичко, без да изразяваме критика. Това несъмнено ще ни попречи да се движим напред не само в кариерата, но и в личния си живот. Ще споделя 8 неща, които да ни помогнат да се научим как да се изправим пред предизвикателството – да изразим гледната си точка и ефективно да поискаме разбиране, дори с риск да разстроим или разочароваме някого.
Страхуваш се, че когато изразиш по-остро мнение, ще бъдеш отхвърлен? Може би се страхуваш да не отблъснеш човека отсреща, да не се конфронтираш с него или нещо по-дълбоко? Хората вярват, че ако разстроят шефа си, ще бъдат уволнени, или че ако ядосат партньора си, той ще ги напусне. Такива крайни заключения далеч не отразяват реалността.
Да, понякога нараняваме хората, независимо дали съзнателно или не. Този, който живее в страх да не влоши нечие душевно състояние (дори когато е наложително) няма как да живее пълноценно. В случай той слага маската на "съгласието", свързана с детската травма на несправедливостта.
Чувството когато хората не одобряват действията ни, не е нещо, с което задължително трябва да се съобразим. Ако някой е имал конкретни очаквания към нас, това не е наш проблем.
Въпреки че понякога има смисъл да се съобразим с другите, има и моменти, когато това съгласие може да ни струва скъпо. В примера по-горе – ако Стоян имаше увереността да поиска нужната сума, шансът фирмата да му увеличи началната заплата, е голям. Да, може би ще му увеличат отговорностите, за да може да отработи тази сума, но никой добър шеф не би позволил служителите му да гладуват и винаги ще се постарае да намира решения, стига да държи на тях и да е достатъчно добре информиран за финансово им състояние и разходи. В случая, Стоян не губи абсолютно нищо ако опита.
Изразяването на различия в мненията може да бъде изнервящо, но процесът на справяне с конфликта всъщност води до по-стабилни връзки. Когато се третират с такт и уважение, разногласията могат също да стимулират иновациите и да улеснят положителната промяна. Родителите, които се страхуват да не разстроят децата си, не им дават добър пример за отстояване на граници. Техните усилия да запазят мира възпрепятстват способността на децата им да развият автономност и често самоувереност.
Общуването далеч не включва само думи – позата, тона на гласа, израженията и жестовете – определят качеството на комуникацията. Ако езикът на тялото ни разкрива слабост, неувереност или безпокойство, това са неща, които другият човек може да използва за да отправи предложение, което не е изгодно за нас.
В материалния свят винаги ще се намират хора, които да използват слабостите ни за своя изгода. Така например ако застанем пред бъдещия си работодател и покажем такава слабост, той гарантирано ще ни предложи по-ниско заплащане, защото очаква да не се съпротивим. И ето, че в опита си да не го „обидим“", ние ще накажем себе си, започвайки работа, която не ни носи паричната стойност, която заслужаваме.
Когато харесваме някого, е трудно да кажем „не“ от страх да не го отблъснем. В резултат на това често ставаме прекалено ангажирани, преуморени и претоварени. Слушането на собствения ни глас може да ни помогне да се научим да уважаваме себе си и приоритетите си.
Сещам се за проучване, в което участват мъже и жени, които ще излизат на срещи. Мъжете са инструктирани на някои срещи да се съгласяват с всичко, а на други да покажат несъгласие в началото, пък към края на срещата да започнат да се съгласяват. Жените са нямали представа в какво се състои проучването. Накрая, жените са били питани кои мъже намират за най-привлекателни. Резултатите показват, че всеки път, когато мъжът е бил "труден" и "отхвърлящ" в началото, а към края е станал по-одобряващ, е бил много по-привлекателен от случаите, в които се е съгласявал с всичко от самото начало.
Понякога емоциите ни консумират и това може да е отблъскващо за някои. Замитането им „под килима“ обаче не ги кара да изчезнат. Всъщност, само ги кара да се размножават като развъдник на негодувание. Затова споделете с отсрещния! Встъпването в смислен, автентичен разговор позволява и на двете страни да слушат – и да бъдат чути. Тези разговори могат да насърчат по-дълбоки връзки и по-високо ниво на сигурност във взаимоотношенията ви.
Страхът да не разстройваме другите често върви ръка за ръка с несигурността и ниската лична самооценка. Избягването на конфликта може да бъде резултат от притеснение, че връзката ни с човека не е достатъчно силна за да издържи на нашето противопоставяне. Също така, ако ние вътрешно се чувстваме слаби, може да се повлияем от възможността да не се справим с последиците от конфликта и затова да го избегнем. Повишавайки самочувствието си, си позволяваме да поемаме повече рискове, без да се страхуваме ако резултатът не се развие в желаната посока. Когато спечелим доверие в себе си, каним повече възможности за успех – както в кариерата, така и в живота.
Това, което ни кара да се страхуваме от конфликти е травмата от „Несправедливост“. Тя възниква на възраст между 3 и 6 години, чрез студенината или критичността на родителя ни, от същия пол. Обикновено се среща когато този родител е по-взискателен или неглижиращ като фигура. Тогава мозъкът на детето се стреми да компенсира липсата. В началото той наблюдава кога и с какво можем да привлечем този родител към нас. След това ни кара да изградим такова поведение, с което да компенсираме проблема. В този стремеж мозъкът ни кара да потъпчем истинските себе си, за сметка на поведението, което счита за по-печелившо. Например ние искаме да си играем, но баща ни, ни обръща внимание само когато подреждаме стаята. Затова вместо да си играем, ние залагаме на нещата, които привличат родителя. Резултатът е, че от малки се учим да потъпкваме нуждите си, за да бъдем това, което се „налага“ да бъдем, за да оцеляваме. Така израстваме със страх – да се съпротивим, да отстояваме границите си, да изискваме заслуженото, да покажем истинските себе си. Защото от малки сме научени, че това не е добър начин за оцеляване
Попълнете моя Tест за травми и механизми, за да опознаете тази част от себе си.
Сексуално Привличане
Изкуството да откраднеш сърцето ѝ завинаги