Oт Любослав Любенов | Качено на 22.6.2022

840

Замислял ли си се защо някои хора просто привличат другите към себе си? Какви са тези магнетични свойства, които с лекота им спечелват приятели, гаджета и приключения? Тук не говоря за привличането в сексуален аспект, а за цялостно човешко привличане.

Наскоро се разхождах в Старинния град в Пловдив. Разглеждайки крепостта "Палдин" с още поне 100-тина туристи, погледът ми попадна на мъж, в 30-те си години. Накъдето и да поглеждах, по някаква причина винаги фокусирах точно него. Двадесет минути по-късно се снимах с приятелка и той мина точно покрай нас, тогава го заговорих и се запознахме.

Дотук всичко звучи съвсем естествено, но има една особеност:
Аз почти никога не заговарям непознати!

Характерът ми е такъв, че от малък гледам да не притеснявам никого (благодаря татко). Тогава как изобщо се реших да заговоря този мъж? Изглежда неговата човешка привлекателност беше по-силна от желанието ми да страня от непознати.

Замислих се дали е възможно ние от самосебе си да привличаме и да предразполагаме хората така, че те сами да пожелаят да бъдат част от живота ни?
Също така - възможно ли хората да не желаят да се запознават с нас, не защото не искат запознанства, а защото нещо в нас ги отблъсква?

След известен рисърч по темата, его ги моите изводи:

1. Фокусирай се над настоящето

Наблюдавай хората по улиците. Забелязваш ли как всеки се движи на автопилот? Ангажименти, срещи, презентации, клиенти - можеш само да си представиш какво се случва в главите им, но резултатът е ясен - в такъв момент, те не живеят в настоящето.

Сега си представи някого, който се разхожда по улицата с усмивка. Темпото му на вървене е бавно, защото няма бърза работа. Този човек сякаш се наслаждава на настоящето и това се отразява и на излъчването му. Той излъчва позитивизъм и топлина, също както мъжът, който описах по-рано.

Не мислиш ли, че ще ти е много по-лесно да заговориш такъв човек, в сравнение с някого, който се движи на автопилот?

Аз вече съм се убедил в това.

2. Какво ни спира?

Често в ежедневието си, неволно слагаме редица бариери между нас и хората около себе си.

Пример за това са слънчевите очила, слушалките, постоянното забиване в телефоните. Тези, дори малки действия създават значителни бариери между нас и околния свят.

Кога за последно си виждал човек навън, който стои сам на пейка (или чака нещо), без да си зяпа телефона?

Критериите ми за запознанства с жени на улицата включват:
- да е сама,
- да е усмихната,
- да е без слушалки
- да не си гледа телефона.

Нищо чудно, че не съм заговорил никого през последните месеци, а вече идва лятото. Да, технологиите в днешния свят може да ни сближават с тези, които са далеч от нас, но за сметка на това ни отдалечават от околните.

Мъжът, който описах по-рано не стоеше на телефона. Слънчевите му очила бяха вдигнати на главата му и не скриваха очите му, походката му беше бавна и с усмивка се наслаждаваше на хубавата гледка. Стойката му - права и здравословна, раменете отпуснати и леко изпънати назад, сигнализиращи вътрешна увереност. Главата и погледът му сочеха нагоре и напред, а не надолу, както наблюдаваме при много хора. Дрехите и стилът му - прилични.

Той визуално беше "отворен" към хората, и това можеше да забележи от километри.

3. Вътрешна нагласа

Всеки от нас си има своите вътрешни травми, които в повечето случаи понижават способността ни да се общуваме пълноценно. Ако носиш травмата "не заслужавам вниманието на хората", то това ще се материализира в ежедневието. Такива травми идват от конкретни случки в нашето детство и силно препоръчвам да бъдат изчистени с помощта от специалист терапевт.

Мъжът, който срещнах в Пловдив дори не говореше български. Въпреки това, той беше в пъти по-способен да общува, защото се чувстваше добре в кожата си и беше в мир със себе си.

Позитивизмът и доброто настроение са ключови за магнетичния ефект. Това може да означава да намериш начин да се отървеш от стреса и забързания начин на живот.

П.С. Ти си повече от способен да привличаш хората към себе си. Остава само да повярваш.