Нора Винсънт е журналистка от „Лос Аджелис Таймс”, която е писала статии в „The Advocate”, който е водещ източник на информация за ЛГБТИ общността.

Нора е феминистка, която е искала да усети живота през очите на мъж, за да може да опише разликите. Тя е лесбийка, но не е трансджендър. Дори е против приемането на трансексуалните като пола, който претендират, че искат да бъдат, и винаги е изпитвала интерес към динамиката на половете.

Тя вярва, че не можем да изпитаме проблемите на противоположния пол, докато не влезем в обуквите му. Затова през 2003 г. решава да живее като мъж за 18 месеца.

За целта наема гримьор, който да я научи да рисува окосмяване по лицето си, за да подхожда на късата й коса. В този период тя тренира, за да изгради мускули на гърба и гръдния кош, носи очила с правоъгълна рамка за да подчертава мъжествените черти на лицето си и стяга гърдите сис със спортен сутиен, за да не си личат. Дори носи долнище с изкуствен пенис. И с помощта на вокален треньор от "Джулиард", тя дори успява да тренира гласа си да звучи по-мъжествено.

Нора Винсент е била решена да стане мъж. Нищо нямало да я спре да изпита силата на мъжкия пол, но това, което открива в живота като мъж, далеч не е „мъжката привилегия“ — вместо това Винсънт научила какво е да си в невероятно неизгодно положение.

В продължение на година и половина тя се преструвала на мъж на име Нед. Стреми се да изгради мъжествени хобита, присъединява се към лига по боулинг, прекарва седмици в манастир с монаси и членува в група за информираност за мъжете. Посещавала е стриптийз клубове и е излизала с 30 жени.

„Исках да се внедря мъжката сфера на интереси, да стана приятел с мъже и да видя какви са приятелствата им отвътре” - разказва тя в превадане на Ей Би Си.

Противно на нейните очаквания, Нед бива приет в боулинг клуба без да го съдят и да му се подиграват, въпреки, че играе ужасно. Това рязко променя представата й за мъжете като отхвърлящи а за жените - като приемащи, защото сега наблюдава точно обратното.

„Стиснахме си ръцете и ме приеха” - казва тя.

Девет месеца по-късно споделя на един от мъжете за експеримента, който прави и му разказва, че е очаквала да попадне в среда, в която се обсъждат единствено интимните женски части - но такова нещо нямало.

„Те ми показаха, че аз съм тази, която съди предварително. Приема ме без да знаят нищо за мен и станаха мои приятели без оценки и без да ме съдят” - споделя Винсънт.

В мъжките среди, някои мъже смятали Нед за гей, но като цяло на никой не му пукало. Нед успява дотокова да се доближи до живота на мъж, колкото е възможно, и открива, че емоционалната комуникация за мъжете е табу, води се „немъжка” и мъжете са се научили да пренебрегват нуждата си от такава.

Жените от друга страна хем искат мъжете да са мъжествени, пък едновременно и чувствителни, и раними. Но повечето жени не си дават вид да ги интересува какво реално искат мъжете.

Прекарвайки време с мъжете, тя открива, че и двата пола смятат, че другият има последната дума за секса. Жените смятат, че мъжете избират и решават с коя да спят, но живеейки като Нед тя вижда обратното. Жените са тези, които имат правото да избират или отхвърлят мъжете, без никакво усилие, понякога дори по унизителен начин.

На срещите с жени тя е изумена да открие, че много от жените не се интересуват от по-уязвими и плахи мъже.

Тя е посещавала популарни клубове за мъжка самопомощ. Идеята на подобни събития е мъжете да могат да изразят емоциите си, вместо да ги крият. Но за да не показват слабост, често ги израявали чрез гнева.

В този експеримент Нора се е научила да изпитва повече емпатия към страха и стреса, на които са подложени мъжете, от това, че винаги трябва да са силни. В ролята на Нед, тя не се чувтвала нито силна, нито свободна. Всъщност животът на мъж бързо я изтощава и тя изпада в дълбока депресия. Начинът, по който гледа на мъжете се променя завинаги.

„Животът ми като мъж, ме накара да се чувствам много уязвима и да изпитам болка, и трудности. Докато всички ние в постфеминисткото движение сме убедени, че на жените винаги им е било по-трудно, а живота на мъжете е лесен, трябваше да стана мъж, за да разбера, че това изобщо не е вярно.”

Като жена, Нора винаги се е чувствала силна. Но след пренасянето си в тяло на мъж, тя се чувства победена. „Мъжете страдат” - казва тя.

„Те имат различни проблеми от жените, но тези проблеми не са по-леки. Те имат нужда от съчувствието ни, имат нужда от любовта ни и се нуждаят един от друг повече от всякога.”

Психическото състояние на Нора се влошило и тя се лекувала в психическо заведение, докато завършва книгата си „Self-Made Man”.

По-късно създава и по-зашеметяващи проекти, като това - да се дигизира като психично болна за да усети живота в заведение за психично болни. Но артистичната природа на Нора да приема различни самоличности продължава да я ощетява психологически.

Депресията й така и не изчезна, и през 2014 тя прави опит за самоубийство, който завършва с неуспех.

Докато Нора е била невероятно осъзната и трезва жена, изглежда никога не преодолява умствените трудности и неуспехи, с които се е сблъсала от потапянето в уникалните си проекти.

През лятото на 2022 г. тя се поддава на болката и почива на 53-годишна възраст чрез асистирана смърт в Швейцария.