Всеки човек има защитни механизми, които се включват в момент на нужда. Когато такъв механизъм има завишен обхват, можем спокойно да го наречем – травма. Такъв механизъм често се активира без реален повод и внася излишно напрежение в ежедневието ни, дори без да го осъзнаваме.

Но как можем да разпознаем механизмите си, както и тези на другите хора? Можем да се научим да ги разпознаваме с помощта на Лиз Бурбо, която формулира 5 психологически профила, които наричаме „петте детски травми“.

Теорията гласи, че ако на дете му е позволено да бъде себе си, ще израсне със здраво вътрешно ядро, ще бъде уравновесено и рядко ще преживява кризи. За съжаление, такива деца почти не съществуват. Повечето от нас израстват, преминавайки през четири етапа:

1. Откриване на радостта от живота – познаване на себе си.
2. Тъга, защото не можем да бъдем това, което сме, и осъзнаване, че можем да бъдем наранени.
3. Период на криза и бунт.
4. Осъзнаване и създаване на маска (нова личност), която да отговаря на очакванията на зрелите възрастни.

Много хора остават в третия етап и се задържат там дълго време – в кризи и вътрешни противоречия. Между третия и четвъртия етап ние създаваме нова личност, маска, която ни служи като защита срещу болката, преживяна във втория етап. Има само 5 такива маски и те съответстват на петте основни емоционални травми, които човек е преживял или все още преживява.

1. Отхвърляне

Телата на такива хора винаги са напрегнати. Възможно е едната страна на лицето да е осезаемо различна от другата – асиметрията е очевидна. Раменете са приведени, ръцете често са прилепени до тялото, като се опитват да заемат възможно най-малко пространство.

Погледът на отхвърления е често отсъстващ, мислите му – изпълнени със страх и сякаш е някъде далеч. Материалните неща и парите не му носят щастие – всичко, което иска, е любов. Стреми се към съвършенство и може да е обсебен от духовността. Сексуалният живот е на последно място или е напълно липсващ.

Отхвърлянето от родител води до тази вътрешна омраза. Когато такъв човек говори за себе си и за семейството си, често използва думи като „никой“ и „нищо“. На работа се стреми да бъда невидим и вярва, че никой не го разбира истински.

Отхвърленият човек се плаши от вниманието на другите, защото не знае как да реагира на това внимание. Той има малко приятели, особено в детството. Не обича да го докосват и подсъзнателно се защитава дори докато води обикновен разговор.

Такъв човек не обича да допуска грешки, мрази публичните изяви и изпити, и хич не приема добре критиката. Не вярва в чувствата на другите и е възможно да бяга от любовта. Говори малко, яде малко. Не търси професионална помощ и се обвинява за всичко. Най-често това са нежелани деца – родени непланирано или с противоположен на желания пол.

2. Изоставяне

Мускулите им са слаби, стойката – отпусната. Очите са големи, красиви, но и тъжни. Умеят да превръщат всяка ситуация в драма. Обичат да помагат и търсят похвала и благодарност. Приемат задълженията на другите и не искат да натоварват никого със своите нужди. Страхуват се да споделят за грешките си с партньора, за да не ги изостави той.

Когато се страхуват да не бъдат изоставени, проявяват огромно търпение и предпочитат да търпят токсични отношения пред това – да останат без партньор. Възможно е да се боят от авторитети от противоположния пол. Рядко довършват започнатото и се плашат от промени. Много са привързани към децата и близките си. Искат някой да има нужда от тях. Обичат докосването и често плачат. Имат нужда от присъствие и внимание. Нерешителни са и често предвиждат драстични провали.

Настроенията им се менят често – ту са щастливи, ту тъжни. Жадуват за любов, признание и внимание. Затова понякога стават манипулативни. Най-големият им страх е самотата. Обикновено това са деца, изоставени между първата и третата година от живота си, за които после се грижат други хора. Травмата се развива и когато родителите често оставят детето при баба и дядо, особено за по-продължителни периоди.

3. Унижение

Те често се раздават за околните и се стремят да спасяват всички. Вината е тяхна в очите им – дори и за дребни неща. Обичат някой да им казва какво да правят, като доброволно се поставят в позицията на роби в собствения им живот – вкъщи и на работа. Искат да бъдат уникални и важни, като утвърждават себе си чрез големи постижения и поемане на чужди отговорности. Такъв човек обикновено се стреми да бъде „майка“ на всички и се раздава за тях.

Унижението обикновено прикрива множество травми. Хората, които страдат от тази травма са изключително чувствителни, но игнорират собствените си нужди. Могат да бъдат срамежливи в интимен план, като вярват, че нямат стойност. Също обичат малките неща и се привързват към предмети, а понякога и към храна. Лесно можем да разпознаем тази травма, тъй като нейният носител обикновено е с наднормено тегло или поне има закръглено тяло и лице. Неговите излишни килограми са директно отражение на чуждите отговорности, които поема на раменете си.

Унижените умеят да осъждат и унижават себе си – дори публично. Самоиронията е чест признак а унижение. Могат да карат и другите да се чувстват виновни. Подсъзнателно желаят свобода, но едновременно с това се страхуват от нея, тъй като не знаят какво да правят с нея. Травмата се създава най-често чрез задушаващ и свръхзащитаващ родител, който ограничава детето, за да го предпази от абсолютно всичко, без да си дава сметка, че не му позволява да порасне.

Друго характерно за унижените е, че правят неща, които не харесват, и пренебрегват желанията на душата си. Смятат, че сексът е грях и имат високо ниво на самоконтрол. Често си спомнят как родителите им са се срамували от поведението им и после са ги наказвали строго.

4. Предателство

Тялото им излъчва сила. Очите им са като скенер – забелязват всичко от пръв поглед. Искат сами да вършат всичко, да са силни и отговорни. Те са предани и лоялни, но и нетърпеливи. Нямат нерви за бавни хора. Искат да доминират на всяка цена. Изключително точни, всичко планират предварително. Критикуват безотговорността на другите, но не я виждат у себе си. Не избягват конфликти, имат добра памет и не вярват на никого.

Съдят всички, които не мислят като тях. Искат да контролират всичко и всички. Стремят се тяхната дума да е последна. Склонни са към манипулации, за да постигнат своето. Не вярват на близките си и често са ревниви. Сравняват партньора с родителя от противоположния пол. Страхуват се от раздяла. Тези хора са били многократно предавани от родителите си в детството – не са изпълнявали обещанията си и често са злоупотребявали с доверието им.

5. Несправедливост

Тяло е със стегната фигура, перфектна линия, твърди движения, изправена стойка, красива кожа и сияещо лице – това са белезите на строгите хора, преживели много несправедливости. Стремят се към съвършенство, справедливост, безпогрешност. Отдръпват се от емоциите си, защото ги е страх от тях. Искат да бъдат продуктивни, оптимисти са. Самокритични са и често се подценяват. Разделят света на крайности – добро и лошо, правилно и грешно. Динамични са, обичат бързината. Изчервяват се в неудобни ситуации. Изискват много от себе си, обичат да ръководят, предпочитат тъмни дрехи. Постоянно се сравняват с по-добри или по-лоши от тях.

Смятат, че пазаруването е загуба на време. Не обичат подаръци и не знаят как да показват любов. Изглеждат студени и безчувствени, трудно общуват с близки хора. Страхуват се от допир, флиртуват само от разстояние. Мечтаят за идеална връзка, но ги е страх от разочарование. Изнервени са. Родителят от същия пол е бил строг, нетолерантен и силно критичен – вероятно между 4 и 6-годишна възраст. Техните родители са им предали студенина и неспособност да изразяват и разбират чувства.

Попълнете моя тест за травми и прегледайте книгата ми „Страстна връзка“, в която разглеждам тези 5 травми и как саботират любовните ни отношения.