Oт Любослав Любенов | Качено на 15.6.2022

813

Раздялата може да бъде едно наистина травматично събитие, особено ако не е по взаимно съгласие. Преодоляването й в повечето случаи отнема няколко месеца, но не е изключено да отнеме и години. Няма времеви лимит, така че не трябва да се бърза. Това е индивидуален процес, който изисква време.

Много хора обаче предпочитат да забравят бившия партньор, търсейки нов. По този начин те се впускат в търсене на утеха у някой друг, без да се замислят, че нова връзка на този етап би била несполучлива. Получава се така, че новият партньор ще бъде използван за процеса по отделяне от бившия, и след това най-вероятно захвърлен, тъй като ролята му се изчерпва. Това е съвсем реален сценарии, който се развива по-често, отколкото повечето хора предполагат.

В повечето случаи след раздяла, изобщо не можем да намерим нов партньор. Поради определени причини през този период никой не ни желае и това е съвсем очаквано.

Ето някои основни причини:

1. Ако сме били зарязани, нашето самочувствие е понесло удар и сега срещането на нов човек ще бъде значително по-трудно.

2. Когато минаваме през раздяла, искаме да компенсираме липсата на бившия. Така излъчваме нуждата си от някого, а няма нищо по-отблъскващо от нуждаещ се, човек.

3. Хората, които са били използвани за преодоляване на бивш, вече внимават при изграждането на нови връзки. Ако усетят, че човекът отстреща все още е привързан към бившия си, моментално ще го отрежат.

Кое е правилното?

Затова най-доброто, което човек може да направи след раздяла, е да се оттегли в себе си, да си даде нужното време, да прости и да си направи равносметка за ценните уроци, които раздялата носи със себе си. Усвояването на тези уроци ще бъде от ключово значение за оптималното развиване на индивида във всички бъдещи взаимоотношения.

Ако се замислим как са подредени връзките в живота ни, ще видим, че всяка следваща връзка е щяла да бъде невъзможна без предишната. Просто без уроците от предишната, няма как да продължим напред. Или в случая ако не успеем да научим тези уроци, то болезнената връзка ще се повтори с някои друг (който прилича на бившия) докато вселената принудително ни научи на това, което трябва да знаем за да продължим.

Какво затруднява преодоляването на раздялата?

За мен, основният проблем се крие в навиците и егото.

Когато сме изградили навик да бъдем с някого, то именно този навик ще ни попречи да продължим напред.

Проблемът с егото е, че когато някой ни е накарал да се чувстваме недостатъчно добри, то нашето подсъзнание приема, че единственият начин да се почувстваме достатъчно добри, е като си върнем този човек. Това предизвикателство може да бъде наистина болезнено, и е основната причина да не можем да забравим бившите си. Интересен факт е, че ако този човек (който ни е зарязал) се опита да възстанови връзката, то реалният шанс да го отрежем от чисто его е по-голям, отколкото предполагаме. Това доказва, че не обичта към този човек, а егото ни, е основният двигател, който ни тласка към него. Защото ако в крайна сметка го обичаме - ще искаме най-доброто за него, дори и това да означава, че е време да го освободим от връзката.

Има крайни случаи, в които експерти дори съветват зарязващият да се опита да възстанови връзката, за да направи така, че нарочно да бъде отрязан. По този начин той възстановява вътрешният мир на наранения (карайки го да се чувства достатъчно добър) и ще може да продължи напред. Това е благородна жертва, но се случва рядко и се прави само от наши бивши, които наистина разбират какви последствия има раздялата над нас. В повечето случаи няколко мили думи - "Страхотен си, желая ти цялата любов на света" - биха били достатъчни.

Наскоро качих видео за мъж, който излиза с жена, малко след като е бил зарязан. В неговата история ще видите какви грешки е допуснал, именно защото не е готов за нова любов. Качил съм го в YouTube.