Когато преживяваме тежка раздяла, е важно да опознаем тази част от нас, която е дълбоко наранена. Обикновено в такъв момент повечето ми клиенти се стремят да потъпчат болката, като се ангажират повече през ежедневието. Но това, макар в известна степен да помага, не решава истинския проблем.

Да, хубаво е човек да се ангажира с повече дейности и физическа активност, но това не трябва да се използва като бягство от болката от раздялата.

Когато преживяваме раздяла, трябва не само да позволим на емоцията да бъде там, но и да се „гмурнем“ в нея за да я опознаем и изживеем. Също така – да си направим равносметка на връзката и да валидираме себе си, осъзнавайки, че сме наранили себе си в опит да се „напаснем“ или нагодим към партньор, чиито интереси са се променили с времето, и навярно ние нямаме отношение към тази негова промяна. Все пак промяната е част от еволюцията.

Нужно е да си дадем време за да преминем през всички фази на раздялата, позволявайки на болката и интензивната емоция просто да отминат. Ето няколко съвета, които мога да предложа:

1. Позволи си да тъгуваш

Обикновено казвам на клиентите:
– „Не бързай да преодоляваш раздялата. Това, което чувстваш, има смисъл.“
– „Тъгата, гневът, объркването – всичко това е нормална реакция при загуба.“
– „Няма правилен начин да преживееш раздялата. Има само твоя.“

Важно: Много хора се срамуват, че „още не са преодолели бившия“ партньор. Емоционалната реакция не е слабост, а знак за емоционално свързване и стойност.

2. Излез от мисловната спирала

Обикновено в такъв момент мозъкът ни придържа към това, което ни плаши, а раздялата събужда най-различни страхове. Например страх от самота; страхът от това – да се чувстваме заменени; страх от загуба; страх от новото; или страх от самата раздяла. Очаква се на моменти мозъкът да ни „удря“ чрез силни и интензивни мисли защото се чувстваме застрашени. А когато нещо ни плаши, последното което той иска, е да стоим и да си почиваме. Именно затова мозъкът ни кара да мислим за бившия, защото този човек е билетът за спасение от нашите страхове.

Резултатът е, че се чувстваме силно привлечени към него, а това привличане замъглява обективния ни поглед. Идеализираме другия и усещаме силна любов към него, макар чувствата ни всъщност да символизират повече страха отколкото любовта.

Тогава се стремя да помогна на клиентите да останат обективни, въпреки силните вълни, които изпитват. Казвам им:
– „Забелязваш ли в кои моменти те завличат мисли от типа какво можеше да бъде?“
– „Да се връщаш към миналото е естествено, но нека си припомним защо тази връзка е приключила.“
– „Какво в тази раздяла всъщност ти казва нещо важно за теб самия?“

Помагам им различават реалността от идеализирането на другия.

3. Успокояване на емоцията чрез задачи

Страдащият от раздяла може да си води дневник на емоциите: не само какво чувства, а кога и какво ги поражда.

Може също да напише писмо до бившия партньор (без да го изпраща) – за да изрази неизказаното между тях. Добре е да се запита – „Коя част от мен се чувства най-наранена?“ и „Какво би искала да чуе от мен днес?“

Това дава чувство за действие и подкрепя вътрешния диалог.

4. Подготви се за емоционални вълни

Ще има дни, в които болката ще бъде по-силна, а други ще минават по-спокойно. Обикновено ако човек скучае вечерта, е характерно мозъкът за засили емоцията, отново за да го подтикне да търси „спасение“ от това състояние, като го кара да прави крачки към бившия партньор.

Тези цикли не означават, че няма напредък. Просто така работи скръбта.

5. Обръщане към бъдещето

След като болката намалее (обикновено до третата седмица), препоръчвам на страдащия да се замисли над смисъла от тази връзка и с какво тя е допринесла за него. Задавам въпроси като:
– „Какво ти се иска да вземеш от тази връзка – като урок, а не като рана?“
– „Какви нови нужди откри у себе си?“
– „Какво искаш да изградиш в себе си, преди да си позволиш нова близост?“

6. Раздялата е дар

Раздялата не е доказателство, че човек е бил недостатъчен. По-скоро е обратното. Тя е резултат от опита на човек – да среже крилата си, за да се нагоди към някого, с когото не е съвместим. Самата раздяла е покана да се върнем към себе си и да се научим да се обичаме по-силно.